Sunday, November 9, 2008

Кои са дефицитите в работата на неправителственият сектор, които възпрепятстват съвместната работа с администрацията?

8 comments:

Tyurdzhan said...

В нашата община неправителствения сектор има широко поле за действие. Но може би некомпетентността и неинформираността на някои НПО-та е причина те да си останат само с една регистрация. Някои се регистрират сато СВЦ с цел лична облага, но като разберат, че има много работа и то повечето е на доброволни начала решават, че няма смисъл да се занимават с това. Аз мисля, че администрацията разбра, че неправителствения сектор и е необходим и ако не им помага кой знае с какво, то поне не им пречи, а по-някой път дори ги използва. НПО търсят адмистрацията по-скоро за някакви финасови помощи, а трябва да бъдат активни, да търсят съдействие от специалсти и експерти от администрациите, които са по-добре запознати от тях с програмите и проектите, които финансират такива оргнизации.

Anonymous said...

Трудностите при самоопределянето и позициониране на организациите, необходимосста от намиране и повишаване на екпертността в специфични области на обществения живот, както и разпиляването на ресурси поради липсата на фокус в дейностите са сред многото фактори за ефективна работа на НПО сектора, не само с администрацията.
За успешна работа с администрацията могат да спомогнат следните насоки:
-Нормативна изрядност в изпълнението на регистрационни и/или лицензионни режими;
-Разучаване на цялостния контекст на услугите и дейностите по даден проблем, в т.ч. работа с всички заинтересовани страни по хоризонталата и вертикалата на администрацията;
-Избягване на дублиране на дейности на други организации;
-Да се проучат възможностите за заместване, допълване и "разтоварване" органите на властта;
-Дейно участие в кампании по усвояване на средства от местните бюджети;
-Усилия за разпознаване на НПО-то като реален и надежден партньор на администрацията;
-Иницииране и реализиране на съвместни инициативи с органите и службите на администрацията;
-Постоянно повишаване на чувствителността на съответния административен орган или служба по проблема във фокуса на НПО-то.

Нели Василева said...

Основните проблеми, свързани с взаимодействието на НПО и администрацията са:
- Подценяване и пренебрегване /високомерното отношение по-често се проявява от страна на местната власт към НПО, отколкото в обратна посока/
- Конкурентно и враждебно поведение
- Борба за власт/ влияние по определени проблеми
- Липса на желание за партньорство
- Слаба активност при решаването на общи проблеми
- Липса на политика от страна на местните власти за стимулиране развитието на гражданското общество
- Липса на конкретна правна регламентация за отношенията
- Липса на достатъчно самочувствие на НПО да отстояват правото си да участват в определяне на дневния ред на обществото пред общините
- Подозрително отношение относно интересите и начините на отстояването им
- Кампанийност или още по-лошо: спорадичност, на контактите на НПО с местната власт
Общественият интерес обаче изисква и взаимодействие между властите и гражданите. Практиката е показала, че това взаимодействие в повечето случаи дава надеждни резултати. Но в много от случаите гражданите и държавните служители се отнасят един към друг с гняв, страх, манипулиране и взаимно отбягване.
Ние от Настоятелството на ОДК Монтана, сме убедени, че трябва да работим заедно с местните власти. За целта е необходимо:
1. Да имаме ясно дефинирана идентичност, за да сме разпознаваеми и предсказуеми за партньорите си. А именно, да сме наясно, защо същестуваме и кого обслужваме
2. Да убедим администрацията, че споделяме общи цели и ценности и имаме общи интереси по отношение на нашата целева група, както и че имаме желание да съгласуваме методите си на работа по отношение постигането на целите.
3. Да докажем с конкретни действия, че сме полезни, например като: - събираме данни - за нуждите на целевата ни група и да ги споделяме с всички заинтересовани страни, вкл. и местната администрация
- инициираме действия в полза на целевата ни група, в които да въвлечем и местната администрация и участваме активно и доброволно в инициативи на администрацията;
- ангажираме се с коментари, анализи и експертно участие при разработването на стратегически и др. документи по отношение целевата ни група, като за целта следим всички стъпки, които предприема администрацията по отношение подрастващите, формите за извънкласна и извънучилищна дейност и неформално образование, с които се осмисля свободното време на децата, закрилата на надарени деца и т.н.;
4. Предприемаме стъпки, чрез които да направим дейността си прозрачна и да гарантираме информиране и публичност за нея. Сами предаваме посланията си на властите, в които изтъкваме постиженията и актуалните си цели, за да парираме скептицизма и подценяването, като изрично открояваме допирните точки в работата ни, защото те не винаги са убедени, че има нужда и от външни организации при решаването на местни проблеми. Добрата медийна политика също е важна в този аспект.
5. Поддържане на перманентен контакт с властите. Организирането но срещи с местните власти, на които да имаме красноречиви и аргументирани оратори, биха допринесли за спечелване на доверието им.
6. Повишаваме знанията и уменията си, за да повишим експертния си потенциал и авторитет.
За да успее да въздейства/ взаимодейства на/ с местните власти, НПО-то трябва да има добър имидж, опитни и професионални лидери, поведението на Управителния съвет и членовете да бъде изцяло позитивно, да бъдем откровени, настоятелни, да използваме фактите в наша полза. А самите форми на въздействие винаги са различни и зависят от ситуацията.
И едно последно нещо, което ни облагодетелства в случая, в малкия град и малката община по-лесно се дефинират проблемите, по лесно се стига до хората и до властите, защото всички се познаваме!

Anonymous said...

1. Партийни пристрастия;
2. Недостатъчно желание за диалог;
3. Влошени междуличностни отношения;
4. Неверие в ОбА;
5. Недостатъчно самочувствие;
6. Недостатъчно знаем едни за други;
7. Координацията и сътрудничеството в действията не са на необходимото нива;
8. Съществуват предварителни нагласи и в двете страни - конфликти с ценностните системи;
9. Тенденция на трудно възприемане на новите реалности, като чели несъвместимост между новото и текущите нагласи;
10. Има нужда от нови вътрешни нормативни регламенти /НПО - Устав, програми...; ОбА - Наредби, Стратегии .../

Anonymous said...

Мисля че голяма част от НПО -та ще пострадат от влязлият в сила от 01.01.2009 г. Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Просто Управителните ни съвети ще олекнат откъм лицата заемащи публични длъжности. При нас това вече е факт. Държавни служители се оттеглят от УС, защото в рамките на месеца трябва да са предприели действия за премахване на несъответствието

Anonymous said...

1.Слабата оперативност и съгласуване на действията.
2. Голяма бюрокрацията при вземане на решенията.
3.Прекомерната заетост на участниците в НПО с други приоритети в професионалната им сфера и индивидуалния статус на участниците в НПО-то
4.Слабия авторитет на НПО
5. Важно е мястото , което ръководителите и членовете заемат в обществения живот , също така и контактите ,които НПО поддържа с администрацията .
6. Важно е и обстоятелството какви цели си е поставила НПО , до колко те са значими за администрацията.

Elin Harizanov said...

Elin Harizanov - Youth Center Freedom, Razgrad

Основния дефицит в неправителствения сектор е човешкият ресурс. И по-точно в качественото измерение на този ресурс. Съществува недостиг на амбициозни и решителни обучени кадри, които на доброволна силна воля да работят здраво в неправителствения сектор и да влияят силно в обществото. За съвместна работа на НПО с администрацията са необходими актуални нормативни разпоредби, които да урегулират и оптимизират взаимодействията и двустранните им отношения в положителен и траен ефект.

Galya said...

Един от основните дефиците е липсата на обучен човешки ресурс за комуникация с представителите на местната власт;
Друг дефицит е липсата на правила за съвместна работа между НПО и администрациите по места. Много често постигането на партньорство между едната и другата страна е избирателен процес, иницииран по-скоро от администрацията, отколкото от НПО. Администрацията подбира своите НПО партньори субективно и според нуждите си - най-често, за да бъде подпомогната в усвояването на средствата по даден проект или в друга аналогична ситуация. Необходими са ясни и прозрачни правила за работа между НПО и местните власти